Джордж

23.08.16

40

9251

3

Двама ужасни вегани си говорим за храната в планина и на плажа. Разберете повече за здравословната храна около летните пътувания.

Лесно е да минеш през магазина и да напълниш раницата с преработени храни. Дори да са изцяло растителни, нещата по магазините често са пълни с какви ли не мазнини, а даже и най-гадната от всички – палмово масло. Не е най-якото нещо, което да направиш с тялото си или за което да си дадеш парите. Но колко е трудна алтернативата?

Идеите по-долу са практични и неангажиращи варианти за храна, които стават както за еднодневни или двудневни преходи, така и за по-продължителни приключения из планините. Освен това Митко от Vegan Holistic споделя морското си преживяване от Кара Дере миналата седмица. Високовъглехидратното преживявания са гарантирани навсякъде!

Закуска

Поне при мен закуската е размито понятие. Не мога да се сетя за последния път, в който съм ял голяма засищаща закуска. Предпочитам да хапвам по мъничко, но често. И като нещо, което наистина мога да ям по цял ден, енерджи баровете са ми любими. Обикновено по това време (всяко време хаха) си отиват и плодовете останали от предния ден.

Обяд

Както в ежедневието ми, така и когато пътувам, предпочитам храната ми да е с колкото може повече цели плодове и зеленчуци. Мисля, че всички можем да се съгласим, че няма по-яко от това да ядеш плодове по цял ден и докато за ден-два в планината това е донякъде постижимо, при по-дълги преходи е непрактично. Неразпадащите се веган бургери пък са обяд-мечта в планината!

Затова и заменям любимите банани, дини и пъпеши с плодове, които са по-издръжливи на носене в раница. Нектарини, ябълки, а защо не и сладко – вървят доста добре с оризовки.

А оризовките са храна, която доста подценяваме. Макар и обемисти, те са изключително леки, а и калорични. Не считайте второто за минус – в планината горим повече калории, отколкото си мислим. Излишно е да казвам, че с пресни фурми май са ми любими.

Има ги в различни вкусове и ако не си падате по сладкия обяд, то оризовките с ленено семе и слънчоглед се оказват лесен избор. Вървят и с домати.

Вечеря

Не се разбирах много добре с елда (или гречка), докато не я опитах сурова. Накисната за 8 часа тя омеква почти колкото сварена, но без типичния горчив вкус. Освен че е калорична, тя е богата на магнезий, силен антиоксидант е (което е изключително важно при физически натоварвания) и дори намалява гадния LDL холестерол.

Накисната елда е супер гарнитура към хижарските боб и леща, но понякога и домашният хляб на Иван не е е лош вариант. Всъщност ми е доста любим вариант, защото киселият вкус от кваса ми допада доста, а останалата част от хлябовете му винаги са импровизация. Куркума, сушени домати, слънчогледово или тиквено семе, а понякога дори и хранителна мая.

В коментарите долу споделете, в кои хижи се справят най-добре с така важните боб и леща. При мен фаворит е лещата от заслона на Мусала. Би било супер да споделите и ваш опит от дълги или не преходи, а и да окуражим Иван най-накрая да напише рецепта за някой от хлябовете му!

Митко и седмицата му на Кара дере

С неповторимия си чар Кара Дере, едно от малкото все още останали диви и незастроени места по нашето Черноморие, все още привлича търсачите на свобода и приключения. Това е мястото, където наистина можеш да избягаш, както от шума на мръсния град, така и на претъпканите курорти. Там телефонът ти няма обхват, хората се разхождат както ги е майка родила, най-близката чешма с питейна вода е на 2 км ходене пеша, а вариантите да си напазаруваш нещо от магазин са да хванеш офроуд пътеките до Бяла или Горица, които ще озорят дори джиповете с 4х4 предаване.

Как можеш да преживееш там като веган? Лесно. Противно на витаещите в публичното пространство митове, че да си веган трябва да ядеш някакви странни неща от специализирани магазини за свръхспециални хора с хранителни разстройства, които никога няма какво да ядат… Всъщност няма по-лесно нещо от това да си веган сред плажовете и горите по нашето море. Трудното нещо в случая ще бъде да не си веган на Кара Дере… на плажа няма хладилни витрини, където да си държиш бързоразвалящите се млечни продукти и разфасовани животински трупове. Всеки обаче си носи сочни пъпеши и дини, пакети с ориз, варива, картофи и лук.

Тъй като нямахме газово котлонче, а когато пътуваш на стоп трябва да минимизираш багажа си почти до краен предел, за вечеря си готвихме на огън – яхния от ориз, леща, моркови и лук; картофи на жар. Не е проблем също да си накиснеш нахут, който също да си сготвиш на огъня. През деня обаче хапвахме диня, нектарини и всякакви плодове, до които се докопахме.

От София си носихме оризовки и тропически благинки като манго и кокосов орех. От гр. Бяла можеш да си напазураваш всичко, от което имаш нужда, а в Горица има само един магазин, където не е лесно да обясниш на глухия дядо какво точно искаш да си купиш, въпреки че артикулите в магазинчето се броят на пръстите на двете ръце. Ако отиваш към Горица обаче, освен да си разбиеш колата, можеш да хапнеш най-вкусната боб яхния в кръчмата “При Панчо”.

Едно от най-важните неща, които си носихме обаче са локум и халва. Почти чиста захар, която ще те спаси в моментите, когато времето се е развалило, а си много гладен и всяка друга храна е свършила.

Джордж

Автор

Основател на Fork Fork Fork. Бананите и фурмите сънуват кошмари с Джордж. Колоезденето, фотографията и глупавите шеги са му страст.