Мина
Мина започва серията от статии за лоби практиките на компаниите за производсво на храна с бърз поглед над лобирането подкрепящо животновъдството.
Лобирането е един от най-успешните начини за достигане на масово приемане на нечия “истина”. Компаниите за прозводство на храна използват всевъзможни методи – чрез законодателство, регулации и обществено влияние, за да наложат продуктите си. Така те създават удобна за тях среда, в която отстояват позицията си на конкурентния пазар. Най-вече компаниите лобират за изгодни за тях закони и премахване на регулации.
Кой разглежда действията на лобитата
Марион Нестле обяснява подробно процеса на лобирането в книгата си Food Politics. Тя следи членовете на Конгреса и Белия Дом, и тези на лоби групи, и разкрива как то става чрез дарения и размяна на услуги и позиции. Член на лоби група или индивидуален лобист, нает от компания за производство на хранителни продукти, ще се срещне или ще се свърже с някой от правителството, който би му свършил работа. Тогава те ще обсъдят как могат да си бъдат полезни. Този от правителството, ако всичко му е изгодно, ще наложи премахване на регулация или създаване / промяна на закон, в който има пропуски, или направо допуска абсурди. А като напусне правителството, ще го чака позиция, уредена от въпросната лоби група.
Често хората мислят, че лобирането в индустрията за производство на храна и напитки се извършва само или поне главно от ресторантите за бързо хранене, а именно МакДоналдс, Бъргър Кинг, КФС, и т.н. или пък от компании за силно химични храни, или тези за газирани напитки като Кока Кола, Пепси и пр. Това не е случайно, тъй като много академични есета анализиращи лобирането в тази индустрия покриват само тази сфера храни, което само по себе си е в резултат от лобиране. Независимо от усилията, статистика на сайта Open Secrets записва, че през 2015-та индустриите в Америка, които са сред най-харчещите за лобиране, са тази за фармацевтични / здравни продукти с общо похарчени $235 милиона, тази за производство на хранителни продукти с общо $130.5 милиона и тази за дейности за защита на околната среда с общо $10.5 милиона.
И трите индустрии прикриват главно едно – несравнимата вреда от производсвото на животински продукти, риба и месо за човешка консумация. За повече информация вече нашумелият филм, продуциран от Леонардо ди Каприо, Cowspiracy, експозира ефекта на човешките навици върху околната среда, а скоро ще последва и такъв, доказващ смъртоностния им ефект върху нашето здраве. За неетичната страна на нещата е нужно само да се вслуша човек в сърцето си.
Хуманното месо
С помощта на лобирането, извършено в полза на индустриите за производство на месо и животински продукти, всички термини, които успокояват един месоядец – “хуманно месо”, “яйца от свободни кокошки”, “органично” “био” и т.н. заблуждават купувача и му позволяват да притъпи чувството си за вина, което често той самия не знае че изпитва. Пък ако гореспоменатите етикети не свършат тази работа, то тогава идва ред на митовете в медиите. Всичко, от това че кравето мляко ни носи калций, до това че човекът е хищник, или че веганите са екстремисти, сектанти, а може и хипита, дори до омразата, с която толкова много хора се подиграват открито на страданието на животните, превръща иначе добри хора в жертви на корпорации и индустрии.
И за да не се превърне това в статия с нападки, бих искала да приканя читателя не-веган да се замисли върху следните въпроси – ако месото и животинската храна бяха натурални и полезни за нас, защо болниците са пълни с умиращи и страдащи месоядци? Всички главни ненаследствени болести са с доказани причинители – холестерол, животински протеин, транс-мастни киселини, и наситени мазнини съществуващи само в храната от животински произход.
Допълнително, в края на 2015-та, Световната Здравна Организация обяви преработеното месо за канцероген от група А, също като тютюна. Защо аптеките работят безспир, за едно месоядно общество? Ако кравето мляко е нужно на човешкия организъм, то тогава защо не ни е нужно и котешкото? Или горилското? Еленското, жирафското? Защо точно кравето? Може би защото кравите са лесно контролирани, продаваеми и вече са поробени? Ако ние сме хищници, защо не ловуваме като вълците, лъвовете или хиените? Не ядем сурово месо, не виждаме плячка като си играем с пилета или прасета като деца, пък дори и като порастнали? Зъбите ни не могат да разкъсат нечия кожа, нито пък ноктите ни. А и да уловите крава с ръце, и я прихванете, забождайки зъби и нокти в нея, повечето хора биха се отвратили. Стомахът им ще се предаде. Защо носим нечия кожа, а не еко?
Най-вече, както един известен случай неотдавна показа във варварското кулинарно предаване Master Chef, защо повечето хора не могат да заколят собственоръчно заек или пиле, прасе или крава? Защото повечето от нас не са лоши, а мързеливи. Отказват да променят живота си, плашейки се от новото и опирайки гръб в индустриите, които правят милиарди на година, заради това човешко доверие и мързел.
А кое е толкова страшно на доматите и краставиците? А ягодите, авокадото, банани, киви, портокали, череши, диня, пъпеш, моркови, патладжан, тиквички, аспержи, маруля, лимони, зеле, боб, леща, ориз, овесени ядки, растителни млека и още куп красиви храни, дар от природата, които никого не са разболели, убили или наранили?
Защо да сме жертви на лоби групи, които живеят на наш гръб, и защо да превръщаме нашите истински приятели животните, които никога не са ни наранявали, в роби? Колкото османци са имали право да ни поробят нас, или англосаксонци да поробят африканци, толкова ние сега, като човешка раса имаме право да поробим животните. Защото тяхното е робство. Но ние не печелим, а плащаме със зачеркването на състраданието от сърцата си, със здравето си и със унищожаването на дома ни.
Осиновител на най-белия котарак и любовта на живота й - Майкъл. Обича политически рап от 90-те, книги забравени по сергиите на малките Софийски улици и всичко с авокадо.
Покажи любов!
Сподели с приятели!
