Веган храна за планински излети и преходи

Какво хапват веганите по планини и морета

Двама ужасни вегани си говорим за храната в планина и на плажа. Разберете повече за здравословната храна около летните пътувания.

Лесно е да минеш през магазина и да напълниш раницата с преработени храни. Дори да са изцяло растителни, нещата по магазините често са пълни с какви ли не мазнини, а даже и най-гадната от всички – палмово масло. Не е най-якото нещо, което да направиш с тялото си или за което да си дадеш парите. Но колко е трудна алтернативата?

Идеите по-долу са практични и неангажиращи варианти за храна, които стават както за еднодневни или двудневни преходи, така и за по-продължителни приключения из планините. Освен това Митко от Vegan Holistic споделя морското си преживяване от Кара Дере миналата седмица. Високовъглехидратното преживявания са гарантирани навсякъде!

Закуска

 

vegan

Поне при мен закуската е размито понятие. Не мога да се сетя за последния път, в който съм ял голяма засищаща закуска. Предпочитам да хапвам по мъничко, но често. И като нещо, което наистина мога да ям по цял ден, енерджи баровете са ми любими. Обикновено по това време (всяко време хаха) си отиват и плодовете останали от предния ден.

 

Обяд

Както в ежедневието ми, така и когато пътувам, предпочитам храната ми да е с колкото може повече цели плодове и зеленчуци. Мисля, че всички можем да се съгласим, че няма по-яко от това да ядеш плодове по цял ден и докато за ден-два в планината това е донякъде постижимо, при по-дълги преходи е непрактично. Неразпадащите се веган бургери пък са обяд-мечта в планината!

Оризовките вървят както със сладко, така и със солено.

Затова и заменям любимите банани, дини и пъпеши с плодове, които са по-издръжливи на носене в раница. Нектарини, ябълки, а защо не и сладко – вървят доста добре с оризовки.

А оризовките са храна, която доста подценяваме. Макар и обемисти, те са изключително леки, а и калорични. Не считайте второто за минус – в планината горим повече калории, отколкото си мислим. Излишно е да казвам, че с пресни фурми май са ми любими.

Има ги в различни вкусове и ако не си падате по сладкия обяд, то оризовките с ленено семе и слънчоглед се оказват лесен избор. Вървят и с домати.

Вечеря

Елда или гречка, няма значение. Важното е, че е вкусен, лесен и полезен начин да си набавим нужните калории.

Не се разбирах много добре с елда (или гречка), докато не я опитах сурова. Накисната за 8 часа тя омеква почти колкото сварена, но без типичния горчив вкус. Освен че е калорична, тя е богата на магнезий, силен антиоксидант е (което е изключително важно при физически натоварвания) и дори намалява гадния LDL холестерол.

Накисната елда е супер гарнитура към хижарските боб и леща, но понякога и домашният хляб на Иван не е е лош вариант. Всъщност ми е доста любим вариант, защото киселият вкус от кваса ми допада доста, а останалата част от хлябовете му винаги са импровизация. Куркума, сушени домати, слънчогледово или тиквено семе, а понякога дори и хранителна мая.

В коментарите долу споделете, в кои хижи се справят най-добре с така важните боб и леща. При мен фаворит е лещата от заслона на Мусала. Би било супер да споделите и ваш опит от дълги или не преходи, а и да окуражим Иван най-накрая да напише рецепта за някой от хлябовете му!

Митко и седмицата му на Кара дере

Митко от Vegan Holistic

С неповторимия си чар Кара Дере, едно от малкото все още останали диви и незастроени места по нашето Черноморие, все още привлича търсачите на свобода и приключения. Това е мястото, където наистина можеш да избягаш, както от шума на мръсния град, така и на претъпканите курорти. Там телефонът ти няма обхват, хората се разхождат както ги е майка родила, най-близката чешма с питейна вода е на 2 км ходене пеша, а вариантите да си напазаруваш нещо от магазин са да хванеш офроуд пътеките до Бяла или Горица, които ще озорят дори джиповете с 4х4 предаване.

Как можеш да преживееш там като веган? Лесно. Противно на витаещите в публичното пространство митове, че да си веган трябва да ядеш някакви странни неща от специализирани магазини за свръхспециални хора с хранителни разстройства, които никога няма какво да ядат… Всъщност няма по-лесно нещо от това да си веган сред плажовете и горите по нашето море. Трудното нещо в случая ще бъде да не си веган на Кара Дере… на плажа няма хладилни витрини, където да си държиш бързоразвалящите се млечни продукти и разфасовани животински трупове. Всеки обаче си носи сочни пъпеши и дини, пакети с ориз, варива, картофи и лук.

Тъй като нямахме газово котлонче, а когато пътуваш на стоп трябва да минимизираш багажа си почти до краен предел, за вечеря си готвихме на огън – яхния от ориз, леща, моркови и лук; картофи на жар. Не е проблем също да си накиснеш нахут, който също да си сготвиш на огъня. През деня обаче хапвахме диня, нектарини и всякакви плодове, до които се докопахме.

От София си носихме оризовки и тропически благинки като манго и кокосов орех. От гр. Бяла можеш да си напазураваш всичко, от което имаш нужда, а в Горица има само един магазин, където не е лесно да обясниш на глухия дядо какво точно искаш да си купиш, въпреки че артикулите в магазинчето се броят на пръстите на двете ръце. Ако отиваш към Горица обаче, освен да си разбиеш колата, можеш да хапнеш най-вкусната боб яхния в кръчмата “При Панчо”.

Едно от най-важните неща, които си носихме обаче са локум и халва. Почти чиста захар, която ще те спаси в моментите, когато времето се е развалило, а си много гладен и всяка друга храна е свършила.

С етикети: , , ,

Основател на Fork Fork Fork. Бананите и фурмите сънуват кошмари с Джордж. Колоезденето, фотографията и глупавите шеги са му страст.

3 коментарa

  1. След като споделих на приятеля ми колко полезна статия сте написали, той предложи да дадете и малко идеи по темата „Какво хапват веганите по семейни събирания“. 😀 Вегетарианка съм и все се намира по някой, който да попита „ти още ли не ядеш месо“ или „и риба ли не ядеш“. Мога само да си представям каква бомба ще хвърля, ако заявя, че ще си хапвам само от маслините. :))

    • Велика идея! Рядко ми се случват семейни събирания, но със сигурност ще напиша статия за домашните събирания с приятели 🙂

  2. За планинските преходи да не забравяме и протеините 🙂
    Аз си взимам консерва грах/нахут или боб. Не се развалят, не са и тежки.
    Взимала съм си и консерва спанак (с нахута върви доста добре).
    И разбира се, оризовки, ядки, енерджи сурови барове.
    Сладкото е необходимост – фурми или смокини, понякога и локум 🙂


Включи се с коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментар *

Name *
Email *
Сайт